Дали наистина се е казвала Естер онази баба на баща й, която остава в празния апартамент в Киев през 1941 г., когато семейството й бяга? Кой чува доверчивите думи на бабушката, отправени към немските войници на улицата? Кой е стоял на прозореца и е наблюдавал разстрела на жената, от която остават само „една фотография и една история"?
Авторката описва пътуването си до местата, където са се случили ключовите събития в рода й - Варшава, Киев, Маутхаузен, Бабин Яр, Виена, като размишлява върху фрагментарността и травмата, белязали века. Фокус на историята са фигури, чиито лица вече не могат да бъдат разпознати, а самият роман представлява разбита семейна мозайка, предадена под формата на кратки истории. Историческите събития играят определяща роля в живота на индивида и границата между фактите и разказите се размива, докато накрая фрагментите не започват да избледняват
Но след като не сме сигурни дори в името й, то в какво тогава?
***
Катя Петровская е родена в Киев през 1970 г. Следва в университета в Тарту (Естония) и получава докторска степен в Москва (1999 г.). Започва да учи немски едва на 26-годишна възраст, но впоследствие за нея той става идентичен с литературата. Авторката печели в Клагенфурт престижната награда „Ингеборг Бахман", kakmo u литературните награди „аспекте" (2014),„Ернст Толер", Шубертовата литературна награда на град Аален и „Премио Стрега Еуропео" (2015). „Може би Естер" е първата й книга и е преведена на 20 езика
