Матвей Вълев, т.е. Димитър Христов Въ лев е роден на 21.X 1902 г. в Ямбол и е известен като един от „скитниците" в българската литература - през лятото на 1923 г., ненавършил 21 години заминава в Берлин при своя брат и остава там седем години. От началото на 1931 г. до края на 1934 г. живее в Бразилия. След като се завръща сътрудничи в периодичния печат със статии, репортажи, очерци, пътеписи; пише разказчета и пиески за деца. Един от най-плодовитите и най-популярните у нас автори през 30-те и началото на 40-те години на XX век. Заминава на фронта през Втората световна война и на 7 ноември 1944 г. безследно изчезва след сражение край с. Бугаренп, Кумановско.
Ако съвременният читател поиска да разбере какво е писал Матвей Въле, но не разполага с архивните му книги, излезли преди 9 септември 1944 г., той ше трябва да се задоволи само с три: „Отвъд и отсам Избрани разкази" (1957), „Избрани произведения" (1975) и „Фермс в Сертон" (1988). Те представят бразилските творби на писателя,няколко разказа от българската действителност и повестта „На котва" със сюжет съшо от България.
Но освен „бразилски" писател той е и активно пишещ талантлив хуморист, познат с псевдонима Матвей Босяка. Всичките му „хуморески" както сам той ги е наричал, са пръснати в периодичните издания от онова време и след като не са събрани в една книга, трудно се издирват и така остават неизвестни за широката публика.
Днес се опитваме да съберем тези „златни зърна" и с удивление откриваме, че създадените преди повече от осемдесет години фейлетони звучат толкова актуално, сякаш са писани днес. Четем и се смеем, но това често е горчив смях и започва да ни мъчи мисълта - нима сме се променили толкова малко?
