|
Нашата
препоръка |
 |
Митът за държавата
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Как е живяна и как е мислена детската възраст от българите (XVII - XIX в.)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Париж през ХХ век
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Homo deus
|
 |
Автор: Ювал Ноа Харари
Раздел: Социология, Съвременна философия Издателство:
Изток-Запад
Народност: израелска Преводач: Юлия Гешакова ISBN: 9786190102236
първо издание, 2018 год. меки корици,
346 стр.
Цена:
35,00 лв
|
В зората на третото хилядолетие човешкият род се събужда, протяга се и разтърква очи. В ума му все още кръжат откъслеци от ужасен кошмар: „Имаше някакво място с бодлива тел, огромни облаци с формата на гъби. Но това е просто лош сън.“ Човечеството отива в банята, измива лицето си, оглежда бръчките си в огледалото, после си приготвя чаша кафе и отваря тефтерчето си: „Сега да видим какво е на дневен ред днес.“
В международния бестселър „Sapiens“ Ювал Ноа Харари ни показа как човешкият род надделява в битката за оцеляване и завладява планетата. В „Homo deus“ – своята нова, не по-малко завладяваща и провокативна книга, той насочва поглед към бъдещето на човечеството и стремежа на хората да станат богоравни.
Човешкият род днес е в състояние да овладее масовия глад, епидемиите и войната. Те вече не са непонятни и неконтролируеми природни сили, а предизвикателства, които могат да бъдат преодолени. За пръв път в историята повече хора умират от преяждане, отколкото от глад; от старост, отколкото от заразни болести; повече хора се самоубиват, отколкото са убити от войници, терористи и престъпници.
Какви тогава ще са занапред най-важните точки в дневния ред на човечеството? Изкуственият интелект и надмогването на смъртта? Ще се превърнат ли хората в „богове“ и как ще защитят този крехък свят от собствената си разрушителна сила?
Запознайте се със следващия етап от еволюцията: Homo deus.
*
„Homo Deus“ ще ви шокира. Ще ви завладее. Но преди всичко ще ви накара да мислите по начин, по който никога по-рано не сте го правили.“ – Даниъл Канеман
„Вълнуващо е да видиш как един толкова талантлив автор свободно прекрачва границите между толкова научни дисциплини… И навсякъде съумява да наклони призмата така, че да покаже света от различен ъгъл и да хвърли нова светлина върху онова, което си мислим, че знаем…“ – В-к „Файнаншъл Таймс“
|
|
|