|
Нашата
препоръка |
 |
Бързо насън (събрани стихотворения)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
История на българите вкратце
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Траките. Какво трябва да знаете
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
България и Дубровник Договорът от 1253 г.
|
 |
Автор: Иван Божилов
Раздел: Българско Средновековие, Балканска история Издателство:
Гутенберг
Народност: българска ISBN: 9789546171016
първо издание, 2010 год. меки корици,
138 стр.
Цена:
15,00 лв
Прикачен файл:
|
Темата България и Дубровник през средните векове излъчва особена дихотомия. Колкото е привлекателна за историка медиевист, толкова е и неблагодарна за всеки, който би се заловил да я изучава. Привлекателна е, защото всеки изследовател (а и не само той!), посетил веднъж Дубровник -Рагуза за човека от Запада, - остава трайно облъчен от очарованието на този град и неговото неповторимо минало; чувства се омагьосан от неговата неподражаема красота; тръгва си впечатлен от неговите могъщи стени и кули, които се надвесват гордо над синевата на Адриатика, от архитектурната изящност на неговите сгради, сред които, особено за историка, се откроява Спонза, т.е. Държавният архив на Дубровник, където могат да се видят и използват, разбира се, многобройни серии от важни документи, или „тази безкрайна лента от ценни картини", както се изрази някога Фернан Бродел. Но за изследователя на връзките между България и Дубровник тази тема е и неблагодарна. По една проста причина: трудно е да се каже нещо ново, когато човек завърши своето съчинение, т.е. открития почти не се предвиждат. Защото или отношенията между Българското царство и Републиката на св. Власий, тази перла на Адриатика, са били бедни откъм факти, или пък изворите за тези отношения са бедни. Второто е сигурно.
***
Иван Божилов е завършил история (средновековна история и археология) в Софииския университет „СВ. Климент Охридски". Специализирал е Византология във Франция, Гърция и Италия. Бил е гост-професор В Париж (1977, 1990) и член на Colegium directorium на Fontium Historiae Maedii Aevi - Roma (1989-1997). Ст.н.с. I cm. в института no история (БАН), а през 2001-2010 е професор по история на средновековната култура в Нов български университет. Автор е на 10 самостоятелни книги и 15 в съавторство. Сред тях са: „Liap Симеон Велики (893-927): Златният век на средновековна България" (1983), „Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография" (1985, 19942), „България във Византийската империя" (1995), „Културата на средновековна България" (1996), „история на средновекоВна България VII—XIV В." (1999, 20062), „история на Добруджа. Т. 2. Средновековие" (2004).
|
|
|