Как се превежда поетически глас, който постоянно прекъсва и засича, прекосяван е от други гласове, от вътрешни монолози, от новините по радиото и позабравени детски стихотворения, от изповедите на св. Августин и медицински диагнози, от внезапни отломки от Сафо, Милтън и Марлоу? Как звучи на български една свръхсъвременна терцина с втори стих, кратък като дъх или куршум? И как изглежда светът след такава поезия?
