Във философията впрочем се изоставя почвата на възприемането в нагледа; нейният свят е в мисълта; необходимо е да сме престанали да чуваме и виждаме.
Не животът, който се страхува от смъртта и се съхранява чист от разорение, а който я понася и се запазва в нея, е животът на духа. Той спечелва своята истина само, когато в абсолютната разпокъсаност намира самия себе си.
Заключената същност на универсума няма в себе си такава сила, която би могла да окаже съпротива на смелостта на познанието; тази същност трябва да й се разкрие и да й представи своето богатство и своите глъбини и да й достави наслада.
Хегел
***
Фридхелм Николин (Friedhelm Nicolin)
Немски педагог. Роден на 10.02.1926 г. в Аахен, починал на 07.11.2011 г. в Бон. Професор по обща педагогика (философия на педагогиката) в Дюселдорфски университет, от 1957 до 1967 ръководител на Хегеловия архив. Публикации: „Padagogik als Wissenschaft" (1969), „Der junge Hegel in Stuttgart" (1970), „Stichwort Bildung" (1974), „Auf Hegels Spuren" (1996); многочнслени работа и издания към философията на Хегел; съиздател на годишника „Hegel-Studien" (от 1961) и „Kultur und Erkenntnis" (от 1984).
