„Животът на моето албанско и по-общо казано, балканско семейство през целия двадесети век представляваше живот по гранични пунктове и прекосяване на граници. Рано разбрахме, че да се премине границата, означава да се стигне до свободата, която губехме, означава спасяване от смъртта по петите ни. Животите ни, на млади и стари, бяха белязани от границата, дори може да се каже, че с течение на времето ставахме хора-граници, където и да ни отведеше съдбата."
Това е личната история на самия автор, но книгата разказва не само нея, но и за житейските изпитания пред други емигранти, творци, интелектуалци и обикновени хора, станали жертва на исторически превратности и диктатури.
***
Луан Старова е македонски писател с албански произход, професор по френска литература в университета в Скопие, автор на романи, пътеписи, поезия и есеистика. Бил е посланик на Югославия в Тунис, а после и на Република Македония в Испания, Франция и Юнеско. В момента е заместник-председател на Македонската академия на науките и изкуствата. Книгите му са преведени на много езици. Като писател е спечелил най-големите литературни награди в страната: „Роман на годината", „Рацинова награда", „11 октомври", „13 ноември", „Григор Пърличев" и „Стале Попов", както и международни: за най-добър чуждестранен роман, преведен във Франция, „Жан Моне" за най-добър европейски роман, „Ангелус" за най-добър роман в Централна и Източна Европа, преведен на полски и др.
|
