|
Нашата
препоръка |
|
Nexus. Кратка история на информационните мрежи от Каменната епоха до ерата на изкуствения интелект
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Хаджи Станьо хаджи Станчов (Врабевски). В лабиринтите на историческата памет
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Кметът на София - инж. Иван Иванов
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Автобиография за четири ръце
|
|
Автор: Йежи Гедройч
Раздел: Полска литература, НАМАЛЕНИ КНИГИ Издателство:
Колибри
Народност: полска Преводач: Силвия Борисова ISBN: 9786190202523
първо издание, 2018 год. меки корици,
370 стр.
Цена:
5,00 лв
Прикачен файл:
|
„Автобиография за четири ръце“ е пъстра картина на бурния живот на Гедройч на фона на най-важните събития в Европа през ХХ век. Написана увлекателно, но и премерено, тя съдържа същностни размисли за нашето време и любопитни факти и истории за личности и процеси, интересни за всеки европеец. Книгата несъмнено ще обогати и българските литератори, историци, всички, на които не е безразлично в какъв свят и как живеем.
***
Йежи Гедройч (1906-2000), основателят и ръководителят, мозъкът и душата на легендарния Литературен институт и списание „Култура“ в градчето Мезон-Лафит край Париж, е една от знаковите личности през Студената война и социализма „с нечовешко лице“ – не само за Полша, а и за целия източен блок. Редактора, както го знаят тогава – и помнят до днес, – осъществява мечтата на живота си да поддържа културата в емиграция жива и свързана с културата в неговата Страна, дума, която той винаги пише с главна буква.
За него полската литература и култура са неотменима част от западноевропейските. Затова списанието и издателството печатат творби от забележителни полски писатели с независим дух – Витолд Гомбрович, Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Марек Хласко, Йежи Анджеевски, Станислав Баранчак, Адам Загаевски, Лешек Колаковски, Славомир Мрожек, Теодор Парницки… Затова запознават полските читатели със световни писатели, повечето от които табу зад желязната завеса – Солженицин, Пастернак, Камю, Оруел, Симон Вейл, Реймон Арон, Артур Кьостлер, Милован Джилас…
Домът на духа в Мезон-Лафит е като домашното огнище за хората от редакцията и гостите, които домакинстват и разговарят разпалено по важни политически и нравствени теми. То угасва символично със смъртта на Редактора – списанието спира да излиза, а институтът остава като архив и библиотека. |
|
|