Сборникът събира текстове, прозвучали за първи път на конференцията „Цензурата върху българската литература и книга (1944–1990)", състояла се на 9 юни 2017 г. в Нов български университет. Това е първият по-мащабен опит да бъде представена проблематиката за цензурата върху българската литература и книга през комунистическия режим. Тематизирани са ключови фази, елементи и фигури от цензорската система; дадена е думата на автори и редактори, въвлечени като действащи лица в цензурните практики; разгледани са особеностите на отделни случаи с цензуриране на конкретни творби и техните автори.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Думи на съставителя
СИСТЕМА И ФИГУРИ НА ЦЕНЗУРАТА
Пламен Дойнов. Цензура в подстъпите на Народната република (1944/1945)
Илко Пенелов. Трансформациите в книгощдатеаския сектор през 1947/1948 г. - етап в изграждането на единна цензурна система в НРБ
Мария Огойска. Комитетът по печата: регламентираната „цензура" на 70-те и масовата култура
Пламен Дойнов. Диверсификация на цензурата в НРБ (1956/1989)
ЦЕНЗУРАТА ОТВЪТРЕ: СВИДЕТЕЛСТВА
Божидар Кунчев. ЦензурЛата
Федя филкова. Превод и цензура
Рада Панчовска. Как останах без първа книга
Пламен Антов. Меката цензура на късния соц. Случай от практиката
ПРАКТИКИ НА ЦЕНЗУРАТА: КАЗУСИ И ТВОРБИ
Живко Лефтеров. Специфика на комунистическата цензура по отношение на религиозната литература
Огняна Георгиева-Тенева. Министерството на просвещението като цещорска институция: Опити с творчеството на Яворов
Наталия Христова. Щ мемоарите на постсоциаащма: четири саучая на цензура върху в. „ Стършеа"(средата на 50-те - краят на 70-те години)
Инна Пелева. Когато цензурата падне: последици и поуки (шест казуса)
Методи Методиев. Автоцентра и историческо време в романа „ Отклонение"
Любка Липчева-Пранджева. Димитър Инкьов. За късите пътища и дългото пътуване към читателя