Диляна Филипова е културолог, магистър по изкуства и съвременност (ХХ и ХХІ век) и доктор по културология. Учител е по дисциплините от философски цикъл и хоноруван преподавател в специалност „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложеното изследване се вписва в интердисциплинарното поле на философията, теологията и различните изкуства с фокус върху понятието лице, разгледано като смислов център в общуването между Бога и човека в юдео-християнска перспектива. Изследването борави с концептуални инструменти и мотиви на Мартин Бубер, Макс Пикар, Еманюел Левинас, Ханс Урс фон Балтазар и Владимир Лоски. Проблематизирани и анализирани са свързаните с лицето режими на визуалното и звуково-словесното, като е направен опит и за тяхното концептуално обогатяване чрез представянето им като страни и подстъпи към един по-дълбинен драматико-перформативен режим. Изследователската цел е насочена към реконструиране и прочит на динамичните отношения между Бога и човека, разкрити в Свещеното писание през категорията лице. Своеобразното „продължение“ на тези отношения е потърсено в работите на трима водещи артисти от областта на съвременните изпълнителски и визуални изкуства – Марина Абрамович, Бил Виола и Катрин Икам.
