За мен е преживяване прочетеното от Слави Георгиев. Слави, а не Светослав - защото ми е приятел.
"С кански рев ще избяга накрая
от земята ни, дяволът, стария.
Проумял, че във ада е рай,
а пък адът е тука, в България."
И в този ад, и в това време на чума Слави ме покани елегантно да присъствам и като в "Декамерон" да ми разкаже всичко, което години наред го е пръскало по шевовете, докато се сети, че "гръмката дума е камъче,/ тихата дума - скала."
Вергилий казва, че само поезията увенчава челото с истинска слава.
Аз съм най-неподходящият човек, който трябва да дава оценки за поезията на Слави Георгиев.
Михаил Белчев
Нарисувай ми...
На жена ми
"Нарисувай ми живота
през очите на поета".
"Скъпа, туй е много просто"
Нарисувах и морето.
"Много пъстро и зелено,
нарисувай ми полето
със трева до коленете".
Нарисувах и морето.
"Нарисувай планината –
пропастите, върховете
как се гушат в синевата".
Нарисувах и морето.
"Нарисувай ми морето –
бурно, шеметно и кротко".
Грабнах четката и ето –
Нарисувах и живота...
