Декамерон • Училищна библиотека , Джовани Бокачо, Дамян Яков, 2018

Декамерон • Училищна библиотека

Автор: Джовани Бокачо
Раздел: Италианска литература, Учебна литература, Педагогика
Издателство: Дамян Яков
Народност: италианска
Преводач: Евгения Грекова
ISBN: 9789545276149
поредно издание, 2018 год.
меки корици, 207 стр.
Цена: 6,80 лв

Великият италианец Джовани Бокачо се ражда на 24 февруари 1313 г. в Париж като извънбрачен син на флорентински търговец и французойка. Майка му умира скоро след това, а баща му се връща във Флоренция, оженва се и взима детето при себе си. Детството на писателя протича в къщата на суровия баща и неговата втора съпруга. От ранна възраст той има влечение към поезията, но бащата спира момчето от училище и го дава на обучение в търговска къща. Скоро става ясно, че търговоц от Джовани няма да излезе. През 1330 г. баща му го изпраща в Неапол, за да учи право. Тук Бокачо се сближава с кръг от хуманисти и получава достъп до двора на неаполитанския крал Робер д'Анжу, където младият флорен-тинец се влюбва в незаконородената дъщеря на краля - Мария д'Акуино - и тази любов оставя трайни следи в неговото творчество. В Неапол Бокачо се запознава с много учени, които Робер д'Анжу покровителства. Там той изучава и гениалните творения на римските класици - Вергилий, Овидий, Цицерон -и създава първите си поетически творби. В началото на 40-те години се връща в родната Флоренция и участва в обществения живот на града, изпълнявайки сложни дипломатически задачи.
Джовани Бокачо се занимава през целия си живот и с научна дейност. Неговите трудове, написани на латински език, са посветени на античната култура. Повече от двайсет години той работи върху монументалното си съчинение „Генеалогия на боговете”, но най-значителната и най-интересната част от неговото наследство представляват художествените му произведения. През 1345 г. той създава първия психологически роман в европейската литература - „Елегия за мадона фиамета”, а около 1360 г. написва и първата биография на Данте Алигиери.
В периода 1350-1353 г. Бокачо работи над книгата „Декамерон”. В средновековния град са много популярни късите разкази, наречени новели. Те съдържат анекдоти, забавни случки от живота, предания, остроумни отговори на въпроси и т.н. На тези разкази, които се предават от уста на уста или се записват, се опира Бокачо, когато изгражда своя „Декамерон”. Героите на някои от тях имат прототипове сред съвременниците на автора. Но Джовани Бокачо е не просто събирач на интересни истории - „Декамерон” със своя жив простонароден език, с бликащия хумор, с майсторската си композиция, с мъдрите, остроумни или безхитростни разсъждения на автор и герои става един от шедьоврите на европейската литература. И досега, макар от създаването му да са изминали почти седемстотин години, „Декамерон” завладява читателя с излъчващата се от него всевластна и всепобеждаваща любов към живота.