Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността: ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им.
Следният подход изглежда наложителен. Преди да търсим аргументи за доказване или опровергаване на едно философско твърдение, ние трябва да проблематизираме онова, което се казва с него. Въпросът не е: "'р' истинно ли е?" за едно изречение „р", което дава израз на определена философска теза, а: ,,'р' смислено ли е?". С това преминаваме от говоренето за действителността - от установяването на истини относно нея - към говорене за самото това говорене: към изследване на въпроса, при какви условия говорим смислено за нея. Стъпка по стъпка в настоящата книга се развива един концептуален апарат или една система от основни понятия (категории), които позволяват анализ на езика съобразно критерии, които могат да се нарекат 'логически' дотолкова, доколкото с тях се експлицира 'логиката' на езика.
Тодор Полименов е доцент по философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Автор е на книгата Субстанции, универсалии, пропозиции. Метафизика и философия на езика (2013).
