Като творец Филип Попов е в литературните среди на гр. София от 60-те години на миналия век до края на земния си живот. Сред бохемата н£ „Бамбука" освен с литературните си произведения Филип Попов е известен като „Боцмана на кораба за далечно плаване" на поета Иван Пейчев, и „...един от последните несъкрушими рицари сред българите!" на писателката Свобода Бъчварова.
Обществената си творческа изява Филип Попов започва с разказа „Дядо Йото", отпечатан в сп. „Наша Родина" (1958 г.). Негови разкази са отпечатани в сп. „Пламък" -орган на Съюза на българските писатели. Есето му „Кредо" е отпечатано във вестник „Литературен форум" (1992 г.).
Филип Попов е работил като асистент режисьор към Киностудия на Народната армия.
Бил е и сред миньорите на каскада „Белмекен - Сес-тримо" („Тези, които останаха") и ВЕЦ „Батак" („Път сред хората") - литературни филмови сценарии.
Работи и като спасител на плажа в Созопол и къде ли още не, опознавайки света
ПЪТ СРЕД ХОРАТА.
За ежедневието на миньорите от ВЕЦ „БАТАК", такова, каквото авторът го е видял.
