Ако някой ми прочете, без да споменава името на автора, няколко изречения от текст на Антония Атанасова, още на второто вече ще знам кой го е писал. И неочакваните преноси на словото, и звънките сравнения, и нежната поезия в категорично реалистичната визуалност, и автентичният авторски слог с характерна подтекстова подплатеност. И най-важното - ненатрапчива любов към човека във всичките му трогателно смешни усилия да излъже времето, без да може да излъже себе си.
