Голямо Конаре Найден Герово и Правище 1944-1989, Надежда Любенова, Макрос, 2018

Голямо Конаре Найден Герово и Правище 1944-1989

Автор: Надежда Любенова
Раздел: Извори и документи, Българска съвременна история
Издателство: Макрос
Народност: българска
ISBN: 9789545614613
второ издание, 2018 год.
меки корици, 344 стр.
Цена: 10,00 лв

Предговор

Отново в ръцете ми е един твърде набъбнал ръкописен Сборник, от чиито страници, метафорично казано, наистина се стичат капки кръв...

Дълбоко се замислих и заобръщах първите няколко страници.

Все същото, все същото... Кръвта е упорито нещо! Особено кръвта на рода человечески. Заклан, разстрелян или с нож прободен, кръвта му не умира, тя остава да свидетелства кой я е пролял, дори и след години, ногато е засъхнала върху неща около мъртвия и с вода не се отмива. А ето я и на книга, както е в този Сборник...

Тук е с 3/4 век „непреминала давност", както гласят юридическите постановки. А това е от времето, когато бесовските сили бяха започнали юдинското си хоро и върху нашата страна, както и над другите държави над почти една трета от земната суша по Европа и Азия. Това беше зло-нсюният комунистически преврат на 9.IX.1944 г. и беше ЧЕРВЕНАТА ЧУМА на 20 век, заразила и безумци от невинния ни народ.

Развявайки знамена и лозунги за „СВОБОДА, БРАТСТВО, РАВЕНСТВО!", екзалтирани, жадни за власт групи от млади и на средна възраст хора от комунистически среди и присъединили се към тях се отдадоха на такива срамни за човешката ни раса действия, та потопиха в страхов ужас градове, села и махали. Дори партията им тогава прогласи -четиридесет безотговорни дни на революцията", за да ги поощри към ненаказуеми безчинства. Убийства, побоища и грабежи станаха ежедневие.

За всички по-будни и протестиращи основаха 84 концлагери и напълниха 23-те затвори с „врагове на „народната власт". Всички медии / вестници, списания, книги, а по-късно и телевизии/ имаха за цел да прикриват всичко това, а дори да възхваляват, та пострадалите хора не смееха дори скръбта си публично да изкажат...

Знам, че разказвам тези известни на всички по-стари хора неща, без да съм забравил, че този предначален уводен предговор ще е за споменатия в началото Сборник „Голямото зло, дошло и в Голямо Конаре". То е поредната книга на писателката, милостивата самарянка, скърбящата майка над всички и всеки страдащ, НАДЕЖДА ЛЮБЕНОВА, талантливата авторка на над 20 книги и дългогодишна учителка. Тя е почти единствена сред българските писатели, чийто книги са като на Божия пратеница на всички пострадали и страдащи по цялата ни земя българска. А книгите на НАДЕЖДА ЛЮБЕНОВА са изпратени в много страни по света от НБКМ /Националната ни библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в София/.

Драги читатели и любители на обществено-важните, полезни и поучителни книги, търсете, намерете и прочетете тази книга. Всичко, написано в нея не е съчинено от авторката, а е издирено, проучено и написано както са го разказали лично близките на загиналите и пострадалите от ГОЛЯМО КОНАРЕ и лично са се подписали под разказаното.

Къща по къща, дом по дом е обхождала Надежда Любенова, за да опише тези свидетелства на истината, дори с риск за живота си сред злостните закани на родствениците и убийците и мъчителите.