„Както всеки има синевата си, аз имам своя чернева! Черното е моят нецвят. Докато поглъща всичко, аз се преглъщам, без да се сдъвча, без да се задавя, без да искам. Случайностите се случват нарочно и докато очите ни са слепи, сърцата нк са разчекнати, смърдят и подсмърчат. Усмихвам се в сянката на косата си и те викам. Ела, ела преди да е изгряло слънцето и да са лъснали всички голи истини. После ще сме се изпекли в светлината на другите, които, отразяват в нас само себе си. Не е нужно да се обичаме, само е препоръчителнсо"
Ралица Красимирова
„Четенето на стихосбирката е стрес за класическия читател на поезия. Проектът на първата й книга "Чернова" заявява спектъра на внушенията си още със самоиронията в заглавието — зачеркнатото не е анулиране (на черновата), а развиване на смисъла."
Теменуга Маркова
