Голямата война, Александър Гаталица, Изида, 2018

Голямата война

Автор: Александър Гаталица
Раздел: Балканска художествена литература
Издателство: Изида
Народност: сръбска
Преводач: Таня Попова
ISBN: 9786192350154
първо издание, 2018 год.
меки корици, 574 стр.
Цена: 20,00 лв

Прикачен файл:

Накъде отива човешката цивилизация 100 години по-късно

В дните, когато светът отбеляза 100 години от края на Първата световна война, в превод на български излиза романът феноменна Сърбия - „Голямата война“на Александър Гаталица (издание на „Изида“, превод Таня Попова). Книгата не само спечели най-престижната литературна награда в страната (НИН-овата, за роман на годината – 2012 г.), но е и най-продаваната през това десетилетие. Досега, за 6 години от появата си, романът има 29 издания само в Сърбия. Преведен е и на много езици.
Книгата разказва за петте години на войната, от покушението срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга до самия ѝ край през 1918 г., през погледа на всички страни, участващи в нея. Редом с последния руски император Николай II, сръбския крал Петър I Караджорджевич, Мата Хари, Троцки, Хитлер, Аполинер, Кокто и Витгенщайн са обикновени, непознати, „малки“ хора. Техните съдби се преплитат фатално, очаквания, амбиции и надежди се сгромолясват.
Всъщност главният герой е Войната, която преобръща живота и той вече никога не е същият както преди. В Голямата война умира преди всичко Човекът, без оглед на неговата национална или верска принадлежност, а като последица от неговата смърт постепенно загива и цялата човешка цивилизация.
Романът в никакъв случай не може да се нарече военен или исторически. Не очаквайте батални военни сцени и детайлно описание на битки или исторически личности. Това е успешен опит да се обхване в цялатаѝ комплексност огромната тема за Първата световна война по един нетрадиционен за типичните военни романи начин. Целта е да се опишат с художествените средства на литературата петте години на войната от покушението срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга до самия ѝ край през 1918 г., без да се пропусне нито една гледна точка, през погледа на всички страни, участващи в нея. Авторът ни представя всичко това чрез близо осемдесет образа – от известни исторически личности, пълководци и хора на изкуствотодо обикновени хора, носители на различни идеали и ценности. Техните съдби и преживявания се преплитат по чудновати и понякога дори свръхестествени пътища, които побеждават дори смъртта и са необясними за ограничените човешки възприятия: мъртъвци, които говорят, писма, които се изпращат от отвъдното, предсказания и съновидения за бъдещето, пътуване във времето и много други фантастични епизоди, съпътстващи реалистичните описанияна трагичната действителност. Но всъщност главното действащо лице е войната, показана в най-грозния ѝ, жесток и гротесков образ, войната, която преобръща живота и той вече никога не е същият както преди.
Романът се състои от пет главни части – по една за всяка година на войната, и съдържа в себе си три плана: исторически, политически и културологически. Споменаването на многобройни знайни и незнайни събития, ключови исторически моменти или съвсем интимни мигове и лични впечатления и емоции ни разкриваедна грандиозна, епическа и всеобхватна картина на Първата световна война.
Подреждайки търпеливо мозайката на многобройни малки истории, Гаталица умишлено отбягва темите за технологичния прогрес в областта на военната техника, описания на битки и фронтови комюникета, така често експлоатирани в типичните военни романи. Той обаче наблягана индивидуалния героизъм и човешките страдания, без да натрапва идеологически определения и догми. По този начин ни разкрива страховитите последици от онова, в което се превръща Първата световна война, и нечовешкото лице на цивилизацията: „Този свят е скалъпен набързо в някакъв неподходящ момент, когато творецът не е знаел какво прави или не е бил на себе си.“
Следвайки идеята, че всяка история е конструкция, а не реконструкция, интерпретация, а не абсолютна истина, само разказ за онова, което вярваме, че се е случило, авторът преплита документалното с митологичното, историята с фантастиката и фактите със съновиденията. Романът се люшка между класическия и постмодерния стил, а свободата на изказа го доближава до магическия реализъм, без да се придържа към историческите закономерности. Осъзнавайки, че историята го задължава, а литературата го освобождава, той създава роман със сложна структура, развихряйки и въображението си.
Чарът на повествованието е в детайлите, в наглед незначителните подробности от живота на милионите малкиобикновени хора, участници във войната.В описанията на облеклото, емоциите, в пейзажа или обстановката, във всичко онова, което всеки от нас е изпитвал в критични ситуации или в съкровените си мисли. Но с огромната разлика, че всичко се случва в условията на една безумна, жестока, излязла извън контрол демонична сила, която помита всичко по пътя си: „Но беше война, Голямата война…“
За Гаталица войната е преди всичко символ на падението на цивилизацията, защото борбата за „голия живот“ унищожава нормалния облик на всички човешки взаимоотношения.
Основното послание на романа е, че вГолямата войнаумира преди всичко Човекът, без значение към коя нация принадлежи. Това ярко е подчертано в епизода, в който руските войници бълнуват на немски език, тоест рецитират стиховете на Гьоте. Заличават се езиковите и културнитебариери, защото човекът е просто от плът и кръв и страда еднакво: „На един и същ език се ридае и на един и същ език се умира – и на изток, и на запад.“