Живеем в епоха, в която сме предизвикани да трансформираме своето наследство. С деструктивни и нерелевантни действия не е възможен автентичен напредък и промяна на негативните тенденции от миналото. Трябва да приемем биофилното начало като основа за нов релевантен подход. Социалният смисъл и неговата криза единствено при човека от всички биологични същества застрашава неговото собствено съществуване. Предишните исторически епохи са базирани върху „икономика на изчерпаемите ресурси“ и „комплекса на Жертвата“ като цивили- зационна идентичност – „жертвата на Слабия“, „жертвата на Малкия“, „жертвата на Другия пол“, на „Различния“ и на „Чуждия“, „жертвата на Околната среда“.
