Аз съм двойна майка. Дневници, Ефросина Николова, Синева, 2018

Аз съм двойна майка. Дневници

Автор: Ефросина Николова
Раздел: Български мемоари и биографии, България след Освобождението до 1944г.
Издателство: Синева
Народност: българска
ISBN: 9786197086300
второ издание, 2018 год.
меки корици, 414 стр.
Цена: 16,00 лв

Прикачен файл:

Удивителни са спомените на Ефросина Николова (Баба Фроса), към които във второто допълнено издание са прибавени и безценни страници на децата й. По един неповторим начин тя разкрива трагедията на българския народ в Илинденската епопея на родното й Крушево, когато Никола Карев „като македонски революционер се бореше против турците с пушка в едната ръка и с другата манифеста на Карл Маркс."

Не по-малко вълнуващи са и страниците за битката срещу фашизма 1941-1944 год. Разтърсващи са и тези, посветени на трагедията, развихрила се от 1948 до 1952 год., когато революцията безмилостно посяга на своите деца, сред които са и тези на баба Фроса.

Как ли се е късало сърцето й, когато в бедния й дом са намирали покрив не само хората на Ванче Михайлов, но и комунистите Цвятко Радойнов, Антон Иванов и Никола Вапцаров, за когото баба Фроса и нейните деца изнасят неизвестни факти от така добре проучения му живот. Време разделно е било, но мама Фроса налага желязната си майчина воля и не допуска политическите различия да разкъсат братската връзка между синовете й Георги, Кирил и Иван!

Много страници тя отделя и на бомбардировките в София през 1943-1944 год., трагедията ни завладява чрез съдбата на десетки семейства и софиянци, които обзети от ужас, се спасяват кой как може.

Великолепен разказвач е Баба Фроса, на нейния стил и изказ биха могли да завиждат немалко писатели. Пише и не се и опитва да облагороди македонския си диалект. Не случайно Димитър Талев с часове е слушал разказите й за преживяното от нея. Самият Талев е споделял, че прототип на неговата неповторима Султана Глаушева е тя. Случайно ли е, че бабите на Ефросина се наричат Ния и Султана?!

А според мен без преувеличение може да се каже, че увлекателният й разказ и за пътешествието й до Детройт, Америка, до сина й отец Георги, е един невероятен пътепис, който може да си съперничи с най-доброто създадено в жанра.