„Амарила не обича текила” е кръстопът на три истории. Преминаване на неуловимите граници между собствения уют и пространствата навън, преброждане на световете на съня, на безсънието, на дневната светлина, на книгите… В безсънието си Амарила се носи от приключение към приключение, а сънищата са живота на Йоси в неговия личен космос. Миналото е мястото, където обичайно се връща Стареца, обсебен от усещането за изтичащо време, но все по-често нещо го задържа тук и сега.
Какво ги свързва, от какво бягат и къде пристигат? Как животът, който протича около нас, се „отпечатва” върху нас и ние върху него? Какъв е смисълът на всичко това? Животът е невероятен.
***
Проф. Анна Топалджикова е преподавател по История на българския театър в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”.
Автор е на романите – “Ледовете” и “Отлитащото време – лъч светлина през обектива. Фотографската фамилия Карастоянови”, на книги в областта на историята и теорията на театъра: “Разриви и нови посоки. Българският театър от средата на 50-те до края на 60-те.”, “Играта театър”, “Фобии и утопии” и др., както и на книги с пиеси: “Реещи се гледни точки”, “Театър X 3”.
Сред постановките по нейни пиеса са “Отражението”, Народен театър “Иван Вазов”, режисьор Елена Цикова, 2000 г., “Робин” в театър “Възраждане”, режисьор Тея Сугарева, 2013 г. и др.
