Бавните моменти, които водят навътре. И така можем да опишем „Бестиарий" - първата изява на блестящия талант на Хулио Кортасар. Разказите в този негов сборник са като скици, като скъпоценно събирани отсенки. Героите в тях уж обичат живота, но все опитват да го обърнат с хастара навън, да го изплюят от себе си. Всъщност това е пълнокръвният Кортасар - умението всяко нещо да се сдобие със собствената си противоположност. Талантът да разнищиш нещата до грубата им същност. Там, в зародиша на всичко, ни кани сега писателят. И със силата на думите ни показва как да го градим наново. Абсурдно, но привличащо. Нелогично, но пристрастяващо.
Да припомним: бестиарий е думата за средновековен жанр, описващ животни и съдържащ много поуки. Така че хората да си правят изводи. Точно това е този сборник - галерия от същности. Характери и подвидове. Само дето аржентинецът е оставил отворена вратичка... Предлага ни да си направим изводите сами. И още нещо - не пропускайте великолепния превод на Лиляна Табакова.
Хулио Кортасар (1914-1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на XX век. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. Там учи и работи. Там започва да пише. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж. Ненадминат майстор на разказа: „Бестиарий" (1951), „Край на играта" (1956), „Тайните оръжия" (1959), „Истории за кронопи и фа-ми" (1962) и др. Автор на романите „Лотарията" (1960), „Игра на дама" (1963) - един от програмните романи на XX век, „62/ Модел за сглобяване" (1968) и др. Поет, преводач. В оригиналния си вид „Бестиарий" излиза за първи път на български език.
