"Златното момче" на Тара Съливан разказва за Хабо, който е албинос. И може би всичко щеше да е наред, ако действието не се развиваше в Танзания, място, където такива като него наричат призраци или зерузеру т.е. нищо. Но не изолираността е по-ужасяващата в случая, а фактът, че днес, в 21-ви век, в северната част на страната, хората с албинизъм биват издирвани, осакатявани и убивани заради вярването, че телата им носят късмет или че смъртта на албинос може да развали проклятие. Местните магьосници уаганга можели да направят така, че косата, втъкана в риболовна мрежа, да улавя риба, а поставените пред мина крака на албинос, да я накарат да произвежда злато...
Тринадесетгодишният Хабо винаги е бил различен – светли очи, жълта коса и бяла кожа. Не хубавата кафява кожа, която имат останалите от семейството му, нито пък бялата кожа на туристите. Хабо е странен и самотен. Баща му, неспособен да го приеме, изоставя семейството, а майка му едва го поглежда. Братята му и другите деца никога не го викат да играе с тях. Единствено сестра му Асу го обича. Но дори и тя не може да смекчи вината, която Хабо изпитва, когато семейството е принудено да напусне дома си в малкото танзанийско селце.
Хабо и семейството му прекосяват Серенгети, за да намерят убежище в Муанза. Леля му с готовност ги приема в дома си, но когато вижда Хабо за първи път, тя започва да се страхува. Неочаквано Хабо вече има нова дума, с която да се назове: албинос. Но в Муанза убиват албиноси, защото се вярва, че части от тялото им носят късмет. Не след дълго Хабо бива преследван от един ужасяващ мъж с мачете. За да запази живота си, Хабо трябва да бяга, без да знае дали някога ще може да спре.
„Златното момче“ е трогателна и разтърсваща история за оцеляване и надежда.
***
Тара Съливан е родена в Индия и прекарва детството си в Бангладеш, Еквадор, Боливия и Доминиканската република с родителите си, които се занимават с международно подпомагане на нуждаещите се. Тя получава бакалавърска степен по испанска литература и когнитивна наука от Вирджинския университет и магистърска степен по латиноамерикански изследвания, както и магистърска степен по управление без стопанска цел от Университета в Индиана. За да направи проучване за „Златното момче“, Тара пътува до Танзания, където интервюира хора, работещи за спасяването и образоването на танзанийци с албинизъм. В момента преподава испански в училище и живее в Малден, Масачузетс. „Златното момче“ е първият ѝ роман.
|
