Ще представя абсурдното в изкуството - творческа проява, която не е новост, но досега е останала извън погледа на изкуствоведа, естетика, културоведа. За традиционната естетическа мисъл абсурдното в изкуството е куриоз или ексцес. За консервативната естетика и изкуствознание тая тема е нестандартна. Затова остава извън теоретичен дискурс, въпреки че някои модерни творци са обвързани с нея. Време е тя да бъде включена в съвременната естетика и изкуствознание. Това е и целта на настоящия текст. В моя албум представям художници, повечето от тях неспоменати досега, например в изданията на Ив. Гранитски. „Метафората"; 2016; Д. Аврамов. „Български художници", 2014; Bulgarian Art 120 Years (1892-2012) и др.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Встъпителна бележка
1. Метафизиката на прекрасното и нейният антипод - абсурдното в изкуството
2. Модерните превъплъщения на абсурдното
3. Афинитет към абсурдното в изобразителното народно творчество
Неконвенционализмът и абсурдното
1. Предизвестия за антиизкуството
2. Модерната художествена култура - нейната безгранична отвореност
3. Психотичното творчество - специфичен вариант на абсурдизма
Шизофрения и креативната самобитност
(Фридрих Шрьодер-Зоненщерн)
Абсурдът като детски-наивно творчество (Рошпака)
4. Абсурдното във философско-естетически ракурс
Представители на българския абсурдизъм
Вадим Лазаркевич
Иван Петков
Петър Къчев
Проф. Станислав Памукчиев
Вълчан Петров
Димитър Рашков
Христо Кърджилов
Красимир Добрев
Николай Стоев
Тони Тодоров
Кирил Митовски
Калин Николов
Светла Христова
Янаки Лазаров
Маргарита Петрова
Алексей Алексиев
