Понякога разумът от „любомъдрие на Историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предните, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовно общуване с тях. най-напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба.
Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. нека се опитаме да се пренесем духовно в други епохи и да проникнем в душите на онези, благодарение на които съществуваме „тук и сега". Понякога съзираме ръка протегната внезапно от миналото и трябва веднага да я поемем, за да схванем какви са били тези, които са имали щастието или нещастието да се родят и живеят преди нас.
Психографията на историческите личности прониква под повърхността на описанието на определено събитие и обосновава невидимите скрити причини за неговото разразяване. все още са възможни разкрития, които да преобърнат „отвътре навън" наслоените представи за съдбовни премеждия. Човешката душа вирее в променлива историческа среда. Човеците правят историята всеки със своята душевност и особен характер, а решенията често се вземат под напора на страстите. изследвачът трябва ясно да прецени доколко моралното стремление произвежда психическа енергия, чието въздействие взема връх над физическите сили и материалните условия. Съдбоносната роля на тълпата н ала е а изучаването на нейната психология. За да се обяснят много от бурните и преломни явления в обществото, както и да се разбере каква част от народа тя представлява. Човекът, попалнал сред стихийното множество. е способен на неочаквани от самия него прояви, чиито смисъл ще схванете. Ако научите за дълбинните тайни от препоръчваното на любознателните четци „душесловие на историята".
