Българите, работейки през вековете за себе си, за своята държава, икономика, култура, никога не са забравяли, че са орисани и с една духовно-нравствена мисия на земята. Ценели са отделния човек по неговата храброст и себеотрицание в името на общото благоденствие и дава ли той на живота повече от това, което взема. С превъзходните качества на държавното си строителство, правовия ред, данъчната система, развитото земеделие и търговия, с богатата си духовност, и не на последно място - с воинската си храброст и защита на всичко това, те са привличали към себе си други страни и народи. Служели са за кадем, мая, подкваса не само на уникалните за планетата кисело мляко, розово масло и мелнишка малага, но и за редица други насъщни материални и духовни потребности за съществуванието й. След 18 века държавност и културно мисионерство на Континента, при всичката скромност и полагащата се справедливост в случая, трябва да се знае, че не само Русия и другите славянски и балкански страни и народи, но и Европа са длъжници на България и българите.
