Оруч Бег и неговата османска история, Веско Обрешков, Авангард Прима, 2019

Оруч Бег и неговата османска история

Автор: Веско Обрешков
Раздел: Световна културология, етнология и фолклор, Балканска история
Издателство: Авангард Прима
Народност: българска
Преводач: Веско Обрешков
ISBN: 9786192391386
първо издание, 2019 год.
меки корици, 370 стр.
Цена: 34,00 лв

Прикачен файл:

Увод, превод от османотурски език и коментар - Веско Обрешков

Оруч, работил през последната четвърт на 15 век, е един от най-ранните познати османски хронисти. Той или автор[ът]ите на недостигналите до нас ръкописи, събира, приема, отхвърля или трансформира цялата налична по негово време информация за Османската държава. Така се утвърждават основни постулати и топоси в ранната османска история, които столетия остават непроменени и неподлежащи на съмнение и претрактовка.

Хрониката на Оруч, по ред причини (обективни и субективни), остава на по-заден план в сравнение с работите на останалите ранно-османски хронисти - Ашъкпашазаде, Нешри и др. Това води и до лекото игнориране на Оруч от повечето изследователи, както от по-старото поколение, така и сега, въпреки наличието на някои единствени по рода си сведения в неговия текст.

До сега, оксфордския и кеймбриджския ръкописи на Оруч, както и ръкописа от Маниса, доколкото ми е известно, не са превеждани или издавани цялостно на езици, различни от османотурски и новотурски. От тези ръкописи са публикувани само някои кратки откъси, предимно в изследвания, третиращи отделни проблеми на ранната османска история. Използването на ръкописите на Оруч става предимно по изданието на Babinger1, което обаче е на османотурски, или по изданието на новотурски на Atsiz2. Изданието на Atsiz се базира на ръкописите от Оксфорд и от Кеймбридж, но е с доста свободен превод. Основата е ръкописът от Оксфорд. Едва след като той свършва, Atsiz започва да използва сведенията от ръкописа от Кеймбридж. По този начин сведенията от ръкописа от Кеймбридж преди 1467 г. липсват. Почти липсва идентификация на наличните в двата ръкописа топоними и личности. Това намалява възможността за използването на хрониката на Оруч от по-широка аудитория. Надявам се предложения в настоящето издание превод на български език на тези два ръкописа на Оруч и на ръкописа от Маниса, който е преведен, без историята на Константинопол и голяма част от стиховете, с обширна уводна студия и подробен коментар, да попълни познанията на читателите, както по османската история, така и по историята на другите народи, които влизат в контакт с държавата на османците през първите два века от нейното съществуване.

Преводите са направени с максимално придържане към текста, както структурно, така отчасти и лексикално, за да се предадат автентично мислите и намеренията на автора/съста-вителя. Личните имена и термините се предават във формата, в която се срещат в текста, но с български букви. За непознатите или по-малко познатите от тях има обяснения в бележки под линия. Разглеждането на топонимите става в отделен раздел, в който те са идентифицирани, където това е възможно. Когато е необходимо, към тях се дава и научна литература. Пагинацията на страниците на преводите на ръкописите от Оксфорд и Кеймбридж е направена по изданието на Babinger, а на ръкописа от Маниса по оригинала.