Прогресът е една от най-завладяващите концепции на модерната епоха. От Просвещението насам западният свят демонстрира, че подобренията в живота на хората са възможни чрез еволюцията на институциите, иновациите и идеите. Прогресът дори сякаш се ускорява заради новите технологии, инивидуалните свободи и глобалното разпространение на правила, които дават възможности за развитие на хората и обществата.
Но неизбежен ли е този прогрес?
Неговите критици твърдят, че човешката цивилизация е станала различна, не по-добра, в последните два века и половина. Това, което се вижда като положителна промяна в един момент, се превръща в пречка или проблем в друг. Накратко – прогресът е идеология, не факт, начин за гледане на света, а не описание на реалността.
Четирима големи мислители се изправят един срещу друг
в дебат за бъдещето на човечеството.
Стивън Пинкър и Мат Ридли вярват, че то ще е по-добро от настоящето.
Малкълм Гладуел и Ален де Ботон са на обратното мнение – че предстоят кризи и провали.
Кой има право – това ще отсъдите сами за себе си.
