Поредица ТЕОРЕТИЧНИ ПРОСТРАНСТВА включва работи на Зигмунд Фройд, психоаналитичната традиция и други сродни традиции в психологията, психотерапията и психиатрията на XX в. и до днес. Тя е дело на Издателска къща - Критика и Хуманизъм, Българско общество по групова анализа и групови процеси и специалисти от европейски академични и терапевтични институции.
Това е книга 2 в поредицата.
Този том събира някои от най-важните „Културни текстове" на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи.
Но изненадващ ли е този преход-на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър?
Изоставя ли Фройд „зоната си на експертност", когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва 6 състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е внезапна крачката от фотьойла на слушащия към онова духовно наставничество, с каквото ни се вдъхва всеобхватен културен песимизъм или... , оптимизъм?
Всеки би могъл да разпознае къс от собствената си история в тези текстове, писани с явна страст. И да ги употреби. Защото те звучат толкова актуално, сякаш са изковани за нашите битки днес.
