Настоящата книга на отец Павел Гърбов е критика на безбожната съвременна българска „образователна" система - чрез разобличаване на някои от нейните „свещени крави" в главните светогледни дисциплини: физиката, биологията, литературата.
Православната апологетика от незапомнени времена се бори срещу безбожието във всичките му форми. Но в съвременна България това почти не се прави. Някакси сме свикнали с общообразователното безбожие. Някакси сме приели, че Светият Дух е меродавен само в храма и в Църквата, а светският дух законно владее всичко останало.
Традиционният български култ към училището и знанието (към „буквите", към, четенето") сякаш ни пречи да различаваме духовете. Всички виждаме всеобщия упадък - разтлението - на българското училище, но повече се притесняваме за това, че децата днес "не четат", отколкото за това какво всъщност четат и учат в училище, т.е. какво им се постулира като обществена норма.
