В българското общество т.нар. хора с нетрадиционна сексуална ориентация все още традиционно се възприемат като „неморални", „извратени" или изобщо дисфункцио-нални. В настоящия труд обаче няма нито идеологизиране, нито излишен драматизъм. Това, което прави тази монография, е да разкрие и ясно да очертае една особена страна на отделянето на общност, за която не сме свикнали да мислим особено често в научен план. В нея става въпрос за самоизолацията, за автосегрегацията, очертана от един от аспектите, маркиращи идентичността на индивида, а оттук и на обществото: сексуалността.
