В това съчинение Симон дьо Бовоар прави опит да очертае един екзистенциалистки морал. Противниците на екзистенциализма твърдят, че една философия на свободата е неспособна да предложи морално учение. Но трябва ли да приемем този парадокс: от момента, в който сме свободни, ни е забранено да искаме каквото и да е?
Според авторката, напротив, ние можем да намерим в самата свобода основата и оправданието на действията си. Не става въпрос за това на човека, който автентично иска своята свобода, да се дадат рецепти, които биха го освободили от обезпокояващата необходимост да избира - могат да му бъдат предложени само методи. Но ако той чрез съмнения и провали утвърди по конкретен начин смисъла и ценността на човешкото съществуване, никаква външна сила не може да надделее над едно такова утвърждаване.
