Задачата на този предговор не е да изложи и анализира философията на Артур Шопенхауер, нито да намери точното и място в 25-вековната история на философията. Това съм се опитал да направя в книгата Артур Шопенхауер (София, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 1998).
Тук задачата е много по-скромна и непретенциозна: да се посочи реалното съотношение между двата тома на основното съчинение на Шопенхауер, на неговия opus vitae - Светът като воля и представа, - чийто втори том авторът издава цели 25 години след първия (1819-1844).
Двутомното основно съчинение на Шопенхауер се различава най-съществено от всички многобройни и добре познати двутомни съчинения - и по замисъл, и по осъществяване. То е в рязък дисонанс с многовековната традиция на двутомниците, то е в нея, но същевременно и много повече извън нея.
Във втория том на Светът като воля и представа проблемите са същите, решението им е същото, структурата (подреждането и субординацията им) са по принцип същите - както и в първия том. Неслучайно всяка от главите на Втория том препраща към съответните параграфи на първия (u vice versa). Защото всъщност и целият втори том е само доразвиване, дообосноваване, конкретизация и илюстрация на същите вече добре познати основни идеи на първия том.