ИЗСЛЕДВАНЕ И ИЗТОЧНИЦИ
ЗА ЗАПАДНОТО БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ ПРЕЗ ХV-ХІХ ВЕК
Проф. Анастас Тодоров Иширков (1868-1937) е известен български географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския Университет, академик в БАН, основоположник на географската наука в България, 17-ти ректор на Софийския университет, три пъти декан на Историко-филологическия факултет на СУ, основател и председател на Българското географско дружество.
Автор е на 30 книги, от които 11 издадени на български език, а останалите на френски, немски, руски, унгарски, чешки и сърбохърватски. Приносите му са свързани главно с историко-географските и етнографските особености на различни райони в България, автор е на редица изследвания на различни български градове, както и на първата университетска книга по география “България – географски бележки”.
Виден познавач на българския национален проблем, изпълнява политически, културни и научни мисии в чужбина, участва в делегациите за мирния договор в Букурещ (1913) и в Брест-Литовск (1917-1918), води полемика със сръбския географ Й. Цвиич за сръбските претенции към Македония.
От 1915 г. е идеолог на научната мисия, която „да запази, прибере и проучи по-важните документи и паметници на древността и предмети на материалната култура“. В 1916 г. е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието.
Представяме ви значимото му изследване върху западното българско население, останало извън границите на съвременна България.
Настоящото издание включва 106 оригинални документи и 28 карти.
