Световноизвестният френски ислямовед Анри Корбен (1903-1978 г.) разтърси изоснови с колосалното си творчество представите на Запада за духовните измерения на исляма. Великолепен познавач както на ислямския, така и на западния езотеризъм, Корбен достига с неподражаемо проникновение до големите обобщения, свързани с метаисторията, символното мислене и пълната духовна себереализация. Сред програмните му произведения, повече от двайсет, са "История на ислямската философия", "Авицена и ясновидският разказ", "Творческото въображение в суфизма на Ибн Араби", "В иранския ислям: духовни и философски аспекти".
Има две планини: планината на Разума и планината на Любовта. Разсъждавайки върху тайната на земната, човешка Форма, в която е скрита любовта на "скритото Съкровище, което е възжелало да бъде познато", странстващият мистик открива, че неговата собствена личност, като тази на Мойсей, е Синай, на чийто връх (или в сърцето) се разбулва теофаничната форма, която е вечният Имам. Върху този връх (или в това светилище) "Душата на душата" се разкрива на душата като мистичното маслиново дърво, което се издига в невидимите висоти на Синай на любовта. По-високо от планината на разума той трябва да изкачи Синай на любовта; ако разумът е водачът, който води към тайната на теофанията, той също е водачът, който накрая се заличава (както Вергилий пред Беатриче).
Осъществявайки това вътрешно поклонничество, ученикът, видяхме, само повтаря началния ход на всеки пророк в търсене на Имама. Достигането до върха на Синай на своята душа - това е за мистика реализирането на състоянието на Салман Чистия, състоянието на худжджа: достигане до Душата на душата (джан-е джан). Тази Душа на душата е Имама, това е маслиновото дърво, растящо на върха на Синай на любовта. И душата на мистика е тази любов, тъй като този Синай е Синай на неговото същество. Така, това, което тя открива на върха (или в сърцето) на своето същество, е Имама като вечния Любим. Опозицията на Имама и неговия худжджа става вътрешния диалог между Любимия и Любещия. Душата на неговата душа е тази, на която той казва ти, неговото аз във второ лице. В присъствието на Душата на душата, както е било за Мойсей на Синай, "Мойсей на неговото същество", неговото аз в първо лице е изветряло. Съзерцавайки се в Душата на душата, душата става съзерцаваната от нея, и тя произнася на нейното място: Ego sum Deus (Аз съм Бога). Така прочутото преувеличение на ал-Халладж (ана ал-хакк) - "Аз съм Истината", повтаряно век след век от суфиите, придобива тук типично шиитски резонанс. Имамологията избягва клопката на трансценденталния монизъм, който е създал толкова трудности на рефлективното мислене.
Из "История на ислямската философия"
|
