|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Обречената любов на Ататюрк
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Български традиционни костюми в два тома. Том 1: Акварелите на художничката Евгения Лепавцова от Северна България
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Идеолози и власт
|
 |
Автор: Георги Найденов
Раздел: Икономическа литература, Обща теоретична политология
Издателство:
Авангард Прима
Народност: българска
ISBN: 9786192391638
първо издание, 2019 год.
меки корици,
266 стр.
Цена:
20,00 лв 
|
Приносът на университетските и академични идеолози за реконцентрация на икономическата власт на комунистическата номенклатура
„Съществено за науката е да открои приноса на различните елити - политически, икономически, академичен (университетски), журналистически и т. н. за реализиране на стратегията на комунистическата номенклатура за трансформация чрез ценови шокове, а не чрез някой от другите два изброени възможни (възможни, но малко вероятни) начина. Значим принос за реализиране на именно този - чрез ценови шокове, вариант на социална трансформация имат много университетски интелектуалци. Университетските преподаватели и учени изиграха важна роля в реактивирането на лениновата парадигма „социалистическа революция, социализъм, обществена собственост". Чрез преобръщане на оценъчния знак на „комунизма" те оказаха съществено влияние за създаването на биполярния конфронтационен политически модел през 90-те години. Това даде възможност на раздвоилата се комунистическа номенклатура да „насъсква" един срещу друг „червения" и „синия" квазиетноси и да реализира „розовата" си мечта от 80-те години - ценови шок срещу своя кредитор - българското гражданство. Ето защо извършването на индивидуална класация на университетските преподаватели (плюс учените от БАН), които имат най-голям принос в реконцентриране на икономическата власт на комунистическата номенклатура е важен момент в изследване на близкото минало."
****
Професор Георги Найденов е завършил специалност „Философия" със специализация по социология. Доктор е по философия и доктор на науките по социология. Дисертацията му за доктор по философия е: „Главното противоречие в HP България на сегашния етап" (1982), а за доктор на науките по социология: „Държавният капитализъм - произход, същност, идеологеми" (2002). Професор е по социология в катедра „Икономическа социология" в Общоико-номическия факултет на УНСС. Основните му научни интереси са в сферата на икономическата социология, социология на политиката, политикономия на „социализма", социални трансформации, цивилизационно развитие, сравнителна публична администрация идр.
Основни публикации: книгите „Какво става" (1991), „100-го-дишната парадигма" (2003), „Руските либерали и консерватори в края на осемдесетте" (2004), „Клъстерите на капитализма. Типология и динамика на капиталистическите икономики" (в съавторство) (2012), „Съвременният руски антисемитизъм - исторически корени и перспективи" (2012), „Дългите вълни на Кондратиев при „социализма" (в съавторство) (2014), „Българската „социалистическа" държавна собственост. Политикономически анализ" (в съавторство) (2015), „Identification, typology, dynamics and comparative analysis of the clusters of capitalist economies" (в съавторство) (2018), „Рискове и социални трансформации"(в съавторство) (2019), „Сравнителна публична администрация" (учебник) (2007), „Публична власт и политика" (учебник) (2011), „Теория и история на цивилизациите" (учебник) (2017) и др.
|
|
|
