Дейвид Хюм (1711-1776) е шотландски философ и икономист, смятан за една от най-ярките личности в епохата на Просвещението. Основните характеристики на философията му са натурализмът и скептицизмът и именно върху тях са изградени двете тълкувателни школи на трудовете му - едната обръща внимание на натурализма, а другата поставя акцент върху скептицизма.
Най-знаменитото му произведение - „Трактат 3а човешката природа", е написано, когато Хюм е едва 23-годишен. Първоначално не среща одобрението на читателите, но след няколко десетилетия изненадващо печели всеобщо признание от философския свят. В този труд са дефинирани основите на мирогледа му, методите 3а квалифициране на природните феномени, междучовешките отношения и обществения живот.
Името на Хюм е знаково в историята на философията в сферата на емпиризма. Възгледите му сериозно повлияват основоположника на съвременната политическа икономия Адам Смит, а самият Имануел Кант пише, че тъкмо Дейвид Хюм е авторът, който го е „извадил от догматичната дрямка".
