Фонтанелата
От Времето на Романтизма насам много поети и мислители от немския културен живот се занимават с неща, които са на границата на лудостта, често при трагични обстоятелства. Така е при творци като Ленц, Хьолдерлин, Тракл, Ницше. Александър Хербек. Необичайните случаи, при които големият талант е съчетан с преживявания на границата на нормалността, са често предмет на литературни произведения. Така например Георг Бюхнер пише както новела за трагичната съдба на поета Ленц, така и пиеса за Войцек, обикновения войник, който от ревност убиба любимата си.
Във Фонтанелата на Стефан Хертманс, театрален текст за четири гласа, се съчетават преживяванията и мотивите на двама мъже и две жени в едно гротескно, но поетично цяло. В което кокаинът на Тракл биха могли да бъдат белите фъшкии на ангелите, с които се запълват фонтанелите на поетите. Заглавието всъщност е една по-специфична (изкуствено съчинена) дума за Фонтанела, която означава „не напълно затворила се фонтанела". Този незатворил се прорез се оказва и по-дълбок - той прорязва Европа под земята. Един от героите В текста мечтае да намери пътя към този огромен подземен прорез: това е Войцек, който търси ножа си. Монолозите във фонтанелата показват хора. негодни за живот, потънали в болка и болезнени спомени, които жадуват за изплъзващата се чистота на природата. С гротескния си хумор и отсъствието на страхопочитание те ни показват нещо от заплетения Възел, съдържащ проникновение, фантазия и безумие.
Не забравяйте бездната!
Три гръцки героини са в основата на Не забравяйте бездната! - Антигона, Клитемнесгпра и Медея. Антигона е затворена в пещера, където по-късно ще се овеси, защото се бори за правото тялото на врат й да бъде погребано според древните закони; Клитемнестра чака в един бар връщането на Агамемнон, с когото иска да си разчисти сметките; Медея изиграва пред Язон сцена, като убива децата си чрез това, което казва. Оригиналното заглавие на пиесата, което е на английски и е с двоен смисъл, означава буквално: „Не забравяйте за процепа!" или „Прескочете процепа!". Това е съобщение, което се чува в лондонското метро при пристигане и тръгване на влакчетата, за да се прескочи тесният процеп между влака и перона. В една кратка заключителна сцена в пиесата пропастта в човешкото съществуване е изразена по потресаващ начин, когато Едип убива сина си: това е трагедията като противовес и връх на Просвещението.
Пиесата Не забравяйте бездната! е поставена през 2001 г. от театър Кааи в Брюксел и от театралната трупа TGA в Амстердам под ръководството на режисьора Гертян Рейндерс.
****
Стефан Хертманс (1951) е един от най-известните фламандски автори (поезия, публицистика, драма, романи, разкази, есета). Печели множество литературни награди (Мултатули, Либрис, БордеВайк, Arch Prize of the "I Free World, Държавната ~ награда на фламандската | общност, литературната ® награда АКО, Е. Цю Перон,
номиниран е за международната награда Ман Букър за 2017 г.). Преподавал е в университети литературознание и театрознание. Джаз музикант в сбободното си време. Участник е в множество литературни фестивали на Всички континенти. Изнасял е лекции в университети в Берлин, франкфурт, Лондон, Париж, Виена, Амстердам, Ваймар, Мадрид, Вашингтон. Сред най-изВестните му романи са Като В първия ден (2001), Скритата тъкан (2008) Война и терпентин (2013), преВеден на 24 езика, и Покръстената (2016). Има множество сихосбирки и четири театрални текста. През септември 2019 г. Стефан Хертманс получава престжната холандска литературна награда Константин Хюйгенс за цялостното си многостранно творчество (стихове, пиеси, есета, разкази, романи). Той е седмият фламандец, който получава тази ежегодна награда в нейната 72 годишна история.
„Никоя строфа не може да се предвиди. Хертманс е пълен с идеи, езикът му е гъВкав, а образите му имат силата на съвършени фотографии." (NRC Handelsblad)
|
