Великотърновски митрополит д-р Стефан. Автобиография и спомени, Борис Цацов, Авангард принт, 2019

Великотърновски митрополит д-р Стефан. Автобиография и спомени

Автор: Борис Цацов
Раздел: Православна литература, Български мемоари и биографии
Издателство: Авангард принт
Народност: българска
ISBN: 9789543373635
първо издание, 2019 год.
твърди корици, 592 стр.
Цена: 67,00 лв

Прикачен файл:

Великотърновският митрополит д-р Стефан е емблематична личност в новата история на Българската православна църква. Човек с богата душевност и неподправена обич към своите близки, приятели и ближни. Роден на 13.10.1907 г. в с. Чернево, Варненско със светското име Стайко Петров Стайков, той израства в многолюдно бедно семейство, като най-малкото, седмо дете. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Суворово, Варненско. От есента на 1921 г. е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, която завършва през 1927 г. От края на 1928 г. е студент в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски", който завършва през 1932 г. на 04.01.1935 г. във варненския катедрален храм „Успение Богородично" Стайко приема монашество (расофор) с името Стефан от Варненския и Преславски митрополит Симеон, който на следващия ден го ръкополага и в йеродя конски чин. От м. ноември 1937 до м. септември 1938 г. йеродякон Стефан е на богословска и езикова специализация в гр. Фрайбург, Германия. Завърнал се в родината, той е назначен за финансов ревизор при Варненската митрополия, като на 19.12.1938 г. Варненският и Преславски митрополит Йосиф го ръкополага за йеромо нах. През м. септември 1940 г. младият духовник отново заминава за Германия, където следва в Юридическия факултет на университета в Бреслау. През 1944 г. се дипломира с докторат по право, като темата на дисертацията му е „Църквата и държавата в България 1878-1918". На 07.01.1946 г. по решение на Св. Синод йеромонах Стефан е възведен в архимандритско достойнство от Пловдивския митрополит Кирил (впоследствие Български патриарх), като от 16.06.1947 г. до м. април 1950 г. е протосингел на Пловдивската митрополия. На 02.04.1950 г., Цветница, в катедралния храм-паметник „Св. Александър Невски" в София, архимандрит Стефан е хиро тонисан в епископски сан с титлата Главиницки и става викарий на Пловдивския митрополит, който пост заема до м. януари 1962 г. На 21.01.1962 г. епископ Стефан е избран, а на 28 януари с. г. и канонически утвърден за Великотърновски митропо лит. Като синодален член той е дългогодишен председател на Просветната архие рейска комисия при Св. Синод, а по време на митрополитското му служение Велико търновска епархия продължава да се обогатява в духовно отношение, като се ръко полагат множество духовници и се провеждат редовни певчески и проповеднически опреснителни курсове за свещенослужителите. Наред с архипастирските си обяза ности. владиката се грижи и за материалния просперитет на поверения му църко вен диоцез. Засилва се дейността на манастирските и прицърковни стопанства, ремонтират се редица храмове и манастири, а в някои св. обители са построени нови жилищни и стопански сгради. Митрополит Стефан почива на 10.11.1995 г. във Велико Търново, навършил 88-годишна възраст. Погребан е в манастира „Св. Нико лай" в с. Арбанаси, Великотърновско.