"Детската книга на Димана Йорданова е красива и топла като изгрев, довеждащ светъл ден и за децата, и за техните пораснали вече родители.
Според мене приказките, включени в нея имат високи литературни качества, защото в кратък обем е вплетена поука, представена умно, интересно, ненатрапчиво. Всяка отделна приказка сгрява със светъл език, който може да научи малките деца - а защо не и родителите им - да се изразяват смислено, съдържателно и красиво. Така че първият от четирите равностойни аргументи в полза на книгата е свежият й, естествен език, който обогатява представите на децата за прецизността на думите; но прецизността в никакъв случай да не изключва топлотата, добротата, естествеността, а е само един от компонентите на красивото в приказките.
Вторият равностоен аргумент в подкрепа на мнението ми, че книгата е с висока стойност, е: книгата блести. То не е блясък, а мъдрост и доброта, слети в красива мелодия, която отива в сърцата на читателя и остава там да свети по пътя му в лоши и нещастни дни. И така – вторият ми аргумент в полза на книгата – двата пласта във всяка приказка. Първият е наглед простата, разбираема история, а вторият - красивият, светлият и мъдрият пласт на поуките – под наглед обикновеното разказче е скрита притча, която поучава децата, родителите им, бабите и дядовците, възвръща способността им да виждат света с чисти очи.
Третият ми аргумент – умно определеният обем на всяка приказка. Всяка една тях изглежда точно толкова дълга, колкото е нужно, за да носи хубавото, въплътено в нея. Една страница и половина, две страници, най-много три, а като свършиш прочита, все едно излизаш на поляна през пролетта, ти си хлапе, стиснало ръката на мама, най-обичаното същество на света.
Четвъртият аргумент – не зная как авторката го е постигнала, но приказките печелят сърцата на хлапетата, големи колкото най-голямата ми внучка – на 5 години и половина, печелят и моето 60-годишно сърце. За мен приказките са интересни за деца на възраст 5.5-10 години, защото се леят с лекота, естествено както извира водата на хубав извор.
В заключение – това не е просто книга с приказки, а книга с притчи, която ще обогати всеки обичащ словото човек, ще накара малчуганите над 5.6- 6 години да се замислят и би било прекрасно, ако родителите им разговарят за приказките с тях."
Здравка Евтимова
Някой беше казал, че да напишеш книга за деца е като да разкажеш “Война и мир“ в хайку. Може да си отличен писател, но когато става дума за деца, трябва да възприемеш нов начин на мислене и да се поставиш в обувките на онези, за които пишеш. С две думи: трябваше ми време да си спомня, че съм дете.
Историята в една вдъхновяваща приказка е толкова важна, колкото и начинът, по който я разказваме. Дебютант съм в тази област, но нещата, които осъзнах, са първо: трябва да я поднесеш просто, да вплетеш в нея действия, сцени и много емоции. Децата ще ти обърнат внимание само ако си атрактивен, добронамерен, искрен, жизнен и провокираш въпроси. Трябват ти герои, които са личности със смели ходове, които вървят след мечтите си. Малките се влюбват и искат да бъдат като тях. Отговорността е именно в това – какво е посланието на твоя герой, достоен ли за пример на децата…
Животът е постоянен обмен на уроци, децата ни учат, както и ние тях. Ние ги учим на онова, което още не знаят, те ни учат на онова, което сме забравили… Прозрението, което получавам, общувайки с деца е, че щастието съществува. “Ама че работа!“ си казвам в моменти на удивление. От лошо или хубаво, важното е да не спираме да се учудваме, защото любопитството е онова, което ни държи живи.
Димана Йорданова |
