Алтерглобализъм и публични пространства на близост, Зорница Драганова, УИ „Св. Климент Охридски”, 2019

Алтерглобализъм и публични пространства на близост

Автор: Зорница Драганова
Раздел: Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: УИ „Св. Климент Охридски”
Народност: българска
ISBN: 9789540747934
първо издание, 2019 год.
меки корици, 228 стр.
Цена: 15,00 лв

Зорница Драганова завършва културология и международна магистърска програма на английски език по философия в СУ „Св. Климент Охридски". Защитава докторската си дисертация в сферата на социалната и политическата антропология към катедра „История и теория на културата". Специализира градска антропология в изследователския център „Макс Вебер" в Сент Етиен, Франция. Води интердисциплинарни курсове в ЮЗУ „Неофит Рилски" и в ПУ „Паисий Хилендарски". Има множество участия в международни форуми и школи, автор е на научни статии. Организира културно-образоВателни събития в сферата на неформалното образование. Изследователските й интереси са в областта на социалните движения и трансформациите на градското пространство, културното предприемачество и наративната идентичност.

Алтерглобалисткото движение събира граждани, активисти, интелектуалци и фермери заедно. Хора от много различен културен и социален контекст започват, мобилизирани от различни геополитически събития или процеси, да мислят и работят заедно за „един друг свят". Веднага се появява въпросът какво означава „заедно" в актуалния свят между глобализиращи сили и реакции на съпротива; между технологично сближаване на света и локално затваряне в името на обозримата общност и бъдещето й като познат, утвърден начин на мислене, социално взаимодействие и връзка, философията, практиките и целите на движенията, които споделят парадигмата за глобална социална справедливост, генерират множество парадокси и вътрешни противоречия.

Този текст е резултат от проведено между 2013 и 2016 г. изследване „Алтерглобалистки перспективи: политически ориентации и културни практики в социалните центрове на Балканите", което има за цел дъл-бочинно антропологическо проучване на пространства, поддържани от активисти на принципа на самоорганизацията. Търсеният фокус е върху значението на пространството „социален център" в начините, по които тези общности или временни групи въвеждат собствени, харесани и пренесени от другаде практики или пък ги променят в интеракцията със заобикалящата среда.