Предговор
Иречековата "История на българите"
Преди 100 години младият чешки учен Константин Иречек написа "История на българите", която в началото на 1876 г. излезе едновременно на чешки и немски език. Наскоро след това се появиха два руски превода - единият на ф. К. Брун и на българина В. Н. Па-лаузов в Одеса, а другият на проф. Яковлев във Варшава. Само след няколко години се появява българският превод на Райнов и Бояджиев в Търново през 1886 г. и унгарският на Р. Майер през 1889 г? Така в навечерието на големите политически събития - Априлското въстание, Ботевата епопея, Руско-турската освободителна война, както и на събития от по-сетнешната българска история, когато българският въпрос изпъкна с цялата си сериозност и беше един от най-важните на Балканския полуостров, българите имаха написана и издадена на няколко езика своя научна история. По този начин българската кауза получи мощна подкрепа от страна на историческата наука. А това само по себе си е достатъчно, за да се говори и пише за голямото историческо значение на Иречековата "История на българите". Новата българска история е тясно свързана с тази книга и с нейния автор.
Интересите на К. Иречек към историята и езиците на славянските народи са породени и вдъхновени от дейността на неговия дядо, видния чешки славист П. Шафарик.
