Изследването на потулени или манипулирани факти от българската история привлича Иван Момчев не за пръв път. В „Богу мили или не" той с добросъвестност, вещина и професионализъм разказва за християнизирането на Балканите, като поставя акцента върху трако-българския раннохристиянски култ. Според този култ всички хора са равни пред Бога и имат право на свобода, равенство, братство и любов. Този автентичен светоглед се е превърнал в религиозна доктрина на ' Балканите до IV век, когато църковният елит го провъзгласява за ерес.
В книгата живо и увлекателно се преосмисля мястото на именити български владетели, отстоява се схващането, че богомилското учение е наследник на древнохристиянските традиции и представлява завръщане към автентичното ранно християнство, и се търси приемственост в историческото развитие. Тезите не са нахвърляни хаотично, а в стройна система от размишления и аргументи - позовавания на документи и многобройни източници от древността и от по-ново време.
Схващанията на Иван Момчев не съвпадат с общоприетите канони на историческата наука, но в смелата им алтернативност има много енергия за преосмисляне на „българската орис", което би могло да донесе сериозни основания за самочувствие на обезверения българин. Момчев предлага една различна гледна точка, в която митове, легенди, археологически разкрития, документи и просто хипотези си подават ръка в едно увлекателно и подтикващо към размисъл четиво.
