|
Нашата
препоръка |
 |
Митът за държавата
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Как е живяна и как е мислена детската възраст от българите (XVII - XIX в.)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Париж през ХХ век
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Изкуствоведски четения 2018, част ІІ - Изкуството в Европа: Модели и идентичности
|
 |
Автор: Сборник
Раздел: Изкуство - други Издателство:
Институт за изследване на изкуствата - БАН
Народност: българска ISBN: 9789548594851
първо издание, 2018 год. меки корици,
586 стр.
Цена:
30,00 лв
Прикачен файл:
|
СЪДЪРЖАНИЕ
Камелия Николова. Театърът на Галин Стоев и Иван Вирипаев:
идентичност и различие
Николай Йорданов. Театралното образование и театралната наука
като фактори за формиране на българския драматургичен канон
Ина Божидарова. Драматургичната адаптация в съвременната сценична практика
Венета Дойчева. Алегорията като подстъп към културната ценност на телесното в българската драматургия
Кристина Япова. Идеите за музиката и клопките на тълкуването -
две исторически поуки
Гергана Костадинова. Third stream и музикалният авангард
(средата на XX - XXI в.)
Венцислав Димов. Властта и музиката за народа в социалистическа България
Йосиф Аструков. Фотографията като попкултура
Милена Георгиева. България, Балканите, Европа в международния поглед на в. „Българан" (1904-1909) - политики и представи
Антон Стайков. Метафори и пропаганда. Вестник „Папагал"
и Александър Жендов в периода 1939-1953 г.
Мария Митева. Регулация на художествената практика в периода между двете световни войни - модели и идентичности. Ролята на Съюза на дружествата на художниците в България
Анна Топалджикова. Визията като средство за провеждане на смисъла на представлението
Албена Тагарева. Сценографите в Народния театър в периода 1944-1968. Поколения и тенденции
Милена Михайлова. Идентичности през социализма: наложена „органическа свързаност" с Партията, или за стремежа към творческа свобода в НРБ през 70-те години на XX век
Нона Цекова. Пространство и материал в архитектурата-взаимовръзки от биомиметична гледна точка
Стела Ташева. Образите на София в съвременното кино: автентичност и фантазия
Веселина Мирева. Архитектурни детайли и съединения, свързани с хартията: традиция и новаторство
Ingeborg Bratoeva-Daraktchieva. Borders, Border-Crossing and Identity in Recent European Cinema
Marian Tutui. Types of Censorship in Romanian Film Industry
Mircea Valeriu Deaca. Kitchen Encounters: Scenes of Face to Face Dialogues in Films of Romanian New Cinema Directors
Nadezhda Marinchevska. European Avant-Gardc Visual Concepts
in the Contemporary Bulgarian Animation
Радостина Нейкова. Съвременно изкуство за деца и юноши -
между традиционното и дигиталното
Ромео Иомилиев. Политическият проект за обединението на
мо течното родно и мястото на театъра в него
Йоана Спасова-Дикова. Псрформативните маскарадни изкуства в мобализиращия се свят на Изток и на Запад: сходства и различия
Зорница Каменова. Особености на театралния език на Катя Петрова
Румина Николова. Темите в драматургията на социалистическия реализъм
Деян Статулов. Българското кино и възродителният процес
Теодора Дончева. Националната идентичност според възстановките от българските исторически документални филми
Петър Кьрджилов. Европейските кинохроники, заснети и Ьългария до Балканската война, и информацията за тях, публикувана и периода януари 1908 - август 1912 г. от нюйоркското филмово списание "The Moving Picture World"
Александър Стайков. Българският филмов пазар в общоевропейския контекст - взаимодействия и псрспсктиви
Ненелина Попова. Задкадровият глас и психологическите измерения на съвременната анимация
Ирина Генова. Изкуството на Запада на страниците на списание ЛИК през б0-те години
Катерина Гаджева. Улицата в българската фотография от 60-те години.Социалистическият град в европейски контекст
Веpa Млечевска. Източници на информация до 8о-те години на XX век относно модерното изкуство - граници на свободата на изразяване
Иван Кабаков. Графитите като изкуство на градското пространство в Европа
Мария Андиркова. Краят на големия дебат какво изкуство ни е нужно. Никола Мавродинов и неговите критици
Мила Старейшинска-Ангелова. Художествената сцена в Ню Йорк през 1942 г. и ролята на Пеги Гугснхайм. Предпоставки за основаването на Art of This Century
Евгения Русинова. Проблеми на изобразителното изкуство и лм гературната периодика до 1944 - европейски и национални прочити
Николай Поппетров. Българският изкуствовед - опит за профилиране (до средата ма 40-те години на XX век). Към въпроса зa европеизацията на едно формиращо се направление
Михаил Мелтев. Глокализация и „риалити ТВ"
Александър Донев. Аспекти на усстърнизацията в два сьвремснни германски филма
Елина Гоцева. Развитие и европейско влияние на съвременната серийна телевизионна драма в САЩ
Гергана Дончева. Международният кинофестивал в Солун: история и политики
Петя Александрова. Късометражните игрални филми като алтернативно кино
Стефка Венкова. Многогласната църковна музика у нас и ролята на Николай Николаев за утвърждаването й
Диана Данова-Дамянова. „Софийски музикални седмици" - европейски български фестивал
Росица Драганова. Приспивната песен - традиционни и популярни примери от европейското минало (опит за съпоставка на етиологичните особсности)
Миглена Ценова-Нушева. Представления на японски традиционен театър в България между 2012 и 2017 година:
взаимодействия с български педагози и творци
Милена Божикова. Акусматичната музика днес: критерии за аудио-визуална мнемоника и музиковедски анализи
Ангелина Петрова. Импулсът на чешкия модернизъм и обучението на Константин Илиев при Алоис Хаба като елемент на идеите за 12-тонова и модерна музика у нас 1946-1948
Ivan К. Yanakiev. Division of the Octave With More Than Twelve Notes - Concepts, Authors, Results
Емилия Караминкова-Кабакова. Формиране на творческо поколение в предучилищна възраст |
|
|