Актьорът и паметта. Андрей Чапразов 1920-1999, Михаил Чапразов, Йоана Спасова-Дикова - съставител, Институт за изследване на изкуствата - БАН , 2020 - Български книжици
Сцената обичаше Андрей Чапразов. Когато стъпеше той на нея, тя му даваше един голям отскок. Имаш чувството, че тя го възнасяше леко нагоре, защото за него този свят беше толкова вълшебен, толкова лек. Нямаше съпротива, всичко работеше за Андрей, когато беше на сцената.
Мария Стефанова
Говори се, че големите артисти се познават по това, когато мълчат на сцената, а Андрей беше нещо такова - чудовище, бих казал, на сцената. Когато той влезеше, запълваше сцената и всички изчезваха. Невероятно! А в живота той допускаше хората до себе си, не беше грандоман, не беше човек, който слугуваше на авторитета си.
Марин Янев
Артистът е като снежния човек, сътворен от ръцете на дете. Всички му се радват, докато е сняг, докато е цял. Когато изгрее слънцето, този снежен човек, който е носил радост на хората и на децата, се стопява. И остава... остава едно мокро петно на спомена, след което и това мокро петно изчезва...
