Не съм "на попрището жизнено в средата" -
назад да се обръщам - ме е страх,
че стъпките ми бързо откънтяха,
оставили по пътя само прах.
А можеше да бъде друго -
следа да има и след моя ден.
И не сега в съмнение да диря
все още дремещото в мен.
Недей ми казва,
че е много късно за всичко:
да напиша стих,
да търся детелина четирилистна
и извора, от който пих,
когато бях на двадесет години...
Не ме придумвай,
че покоят е живот -
покойт не искам.
Мъртвите почиват.
