Новият Атанор е начало на поредицата от книги на Боян Манчев Философска фантастика.
Философската фантастика не е хибриден жанр, смес на философия и фантастика. Тя е опит върху самата форма на философията: опит за експериментиране с новите й възможности. Тя въобразява Новия Атанор, новата философска пещ, необходима за кристализирането на философската субстанция, за преобразяването й като философски камък. Философската фантастика е работа на философията в модуса на желанието.
Всеки том на „Философска фантастика" се състои от автономни книги, различни по форма, ритъм и обем, но с обща насока. Настоящият Първи том включва Пролога „Начала на философската фантастика", следван от първите пет опита: „Опасностите на философията", „Апейрон, Безмерният", „Огън", „Хаос" и „Освободеният Хаос".
Включените в Първия том опити разтварят хоризонта на началото - на началата. Те не поставят начален въпрос, а начеват търсене, фантастично действие. Така те по необходимост се сблъскват с въпроса за началото, но и с въпроса за предела - пределът на философията, пределът на мислимото, пределите на света. Пределно мислене, пределен опит, свят на предела.
Начална аксиома на философската фантастика: фантазията е самата сърцевина на света, тя е светотворяща мъглявина.
***
Боян Манчев е философ, автор на книгите Тъмна поема / Dark Poem (съвместно с Боряна Пандова, София, 2019), Метеор. Избрани театрални текстове (съвместно с Ани Васева, София, 2019), Облаци. Философия на свободното тяло (София, 2017; английско издание 2019), Логика на политическото (София, 2012), Miracolo (Milano, 2011), По никое време/Out of Time (2011), L'alteration du monde (Paris, 2009), La metamorphose et I'instant - Disorganisation de la vie x (Paris, 2009), Тялото-Метаморфоза (София, 2007), Невъобразимото (София, 2003). Предстои публикуването на Persister. La liberte sauvage et la nature a venir (Paris, 2020) и Свобода въпреки всичко. Свръхкритика и модална онтология (София, 2019).
Въпросът за нова философска форма, отговаряща на изискването за динамична онтология и нов израз на етически, естетически и политически опит, е централен в изследователската, преподавателската и драматургичната работа на Манчев, осъществявана през последните десетилетия в Париж, София, Берлин, Виена и Токио. |
