Второто издание на „Философия на фотографията" потвърждава заявеното още от самото начало определение на текста като курс лекции, което ще рече нещо, което се развива и обогатява с времето в резултат от споделянето на заложените в писанието идеи с разсъждаващи върху повдигнатите въпроси философи, изкуствоведи, фотографи и не на последно място със студентите, посещаващи курса по тази дисциплина. Първоначалният текст е допълнен тематично и съдържателно чрез бележки под линия или разширяване на казаното в първото издание, добавени са и нови три глави, посветени на истината и случайността във фотографията, а също на един от най-разпространените жанрове, т.нар. улична фотография.
