Националните отношения са най-сложната материя в системата на обществените отношения и в механизмите на историческия процес. А националното чувство засяга най-нежните струни на човешката душа. Някаква омагьосана мистерия тегне над тяхната съдба, а природата им все се изплъзва от погледа на теоретичния анализ. Как иначе да се обясни фактът, че най-развитите индустриални държави - САЩ, Канада, Англия, Франция, Испания, Белгия, Италия и др. са изправени все още пред сложни и в много отношения неразрешими социални и национални конфликти? А какво да се каже за страните, излезли сравнително късно на историческата сцена? Националната карта на света е много объркана и преплетена в чудновата игрословица с държавните граници. В началото на XIX век беше обявен и възприет принцип на националността за определяне на националните граници - езиковият белег, който обаче и до днес е по-скоро едно по¬желание и абстрактно съображение, отколкото реално практическо действие. Загадъчността на националните отношения се дължи и на обстоятелството, че те са нещо като тайнствена кутия, в която се поставят и изваждат всевъзможни интереси, намерения, в много случаи прикритие на не съвсем почтени интриги и в които масата от националността е превърната в умела играчка в ръцете на мощни икономически и политически сили, един байрак, който се развява на всички посоки в зависимост от обстоятелствата на преследваните цели. Най-светли идеали, но и най-цинични цели са изкарвани на показ под булото на нацията. И в името на нацията са унищожавани цели народи и държави. Най-пресен пример е агресията на НАТО в Югославия под претекста за защита на косовските албанци.
