Вече мога да погледна назад от върха на земната дъга на безкрайния ми път. Виждам точките, указващи крайъгълните камъни на живота ми, абревиатурите на фактите и събитията: Диплома за учител по история и полски (1968 г.), прибавено с тире „Ейотвьош Колегиум"; зад обложката на излязлата през 1969 г. антология „Недостижима земя" на приятелския кръг и групичка поети „Деветте"; през 1970-1971 г. Хердерова стипендия, която от благодарност мога да нарека и стипендия „Ийеш", даваща ми право да уча във Виенския университет; дебютната ми стихосбирка и томчето ми със събрани стихове „Въртящо се в снега небе" (1973), „Отломките на пространството" (1975); последните ми работни места: Краков - генералното консулство, и Пилишчаба - католическия университет „Петер Пазман". Датата на смъртта на майка ми: 1987, и датите на раждане на децата ми (Оршоя - 1981, Михай - 1984), като знак за чудото, че каквото и да се случва, животът продължава.
